Марион и аз

Аз с фотоапарат и компания на плажа. Курс по фотография. Привечер. Цял ден без улов на снимка, която да ме развълнува. Гладен обектив. Момиче с пишеща машина на бара.

Изглеждаше като картина от минал век, сложена в рамката на този. Компютри, таблети, телефони и мобилно работещи или творящи на хора – обичайна гледка. Вече всички сме вързани с устройства, които са свързани с всички. Но човек с преносима пишеща машина? Устройство само с една функция? Без ток? Без връзка със света? Работеща само с тялото и въображението ти. Без backspace, delete, paste и останалите съвременни творчески инструменти. Всяко докосване на клавиша остава. Моментално физическо присъствие на думите и фантазията ти.

Марион беше като художник с букви, чието ателие онази вечер беше бара на плажа. Възхитена от тази гледка започнах да мисля как да я хвана. Не исках да я заговарям – щях да прекъсна нейния творчески момент. А и ужасно ме е срам да контактувам с хора, които са ме омаяли с нещо. Толкова съм щастлива и пленена от моята идея за тях, че ставам неадекватна при разговор. Можех да я грабна в няколко папарашки снимки. Но факта, че днес всеки има възможност да те вземе в някакво устройство без твое позволение и да те ползва след това за нещо, си ме отвращава. След серия от терзания, които ми струваха изчерпването на по-хубавата светлина, отидох при нея.

– Здравей. Може ли да те снимам?

Изплюх набързо и някакви други изречения. Оказа се чужденка. С очи ми каза „Да“ още преди да преведа брътвежите си. Снимах я почти половин час, направих повече от двеста кадъра. С нито един не улавях това, което въображението ми виждаше. Марион пишеше. Без да ме погледне, без да позира. Смени първия лист и зареди машината със следващ. Чудех се какво гравира на тях. Какво мисли, как го изразява. Как печата себе си на „един дъх“, без корекции и право на „ще го оправя после“. Прииска ми се да я снимам със „Киев“-а си и черно-бяла лента, която ми подариха. За да съм равностойна на момичето с пишещата машина. Но все още не съм толкова смела. Успокоява ме, че имам „после“.

Заболяха ме ръцете и реших, че каквото съм направила – това е. Върнах се при компанията си. След малко Марион дойде при мен. Подаде ми лист хартия с напечатани френски думи.

– Аз написах това за теб, докато ти ме снимаше.

Започна да ми го превежда. Четеше го на английски и сияеше. Тя ме е беше направила нейн герой, така както аз я направих мой. Себе си и мен е гравирала върху листа в моментите, когато аз я снимах и се чудех какво пише.

Благодаря на Чавдар Пенчев за времето и ентусиазма, които отдели за превода на текста.

Ти ме снимаш, a аз те описвам, и ти ме пренасяш във фотоапарата си, и аз те пренасям в пишещата си машина, и се учиш как да ме изобразиш, и се уча как да те преразкажа, и аз и ти образуваме едно човешко дуо, ти в цветно, а аз в чернобяло, твоето око на обектива и моите очи върху клавишите, ти открояваща се от фона на морето и аз открояваща се от фона на бара, и ти преглеждаща заснетото, и аз проверяваща напечатаното, и това е само едно желание да се изразим, да образуваме хармонични форми, да изживеем ситуациите до безкрайността на представлението, и ти да владееш пространството и аз да владея времето, и ти би искала да преоткриеш това, което виждаш, и аз, аз бих искала да пресъздам това, което се случва, и за векове напред ще имаме с какво да се забавляваме безкрайно… Благодаря за импровизирано споделената ненаситна страст, която е любов от човек към човека, и която е любов към откритието, и тази която не е имала още ефемерното присъствие на оказаното внимание, да живее въображението на абсолютната мярка на сценичните пропорции, да живеят тези, които правят от другите извор на вдъхновение, и благодаря още веднъж, хиляди пъти за възможността да сияя, просто да продължа делото за подобряване на нашето битие на този свят, в радостта от тази малка среща!………………………………………. китен, 21 август, марион………………………………………………….

 

 

10 мнения за “Марион и аз

  1. Много добър превод. браво на Чaвдар. Както и на теб – страхотни снимки и истински, реален, докосващ разказ 🙂

    Овации

  2. Потресаващо и по същото време толкова близко, човечно… дори за човек, който за първи път перди 5 минути е попаднал на блога ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s