„Ако искаш нещо да бъде свършено като хората, направи си го сам“ е вярване, което гордо следвам. Браво на мен! Оправна, независима и кадърна съм. Бонус точките покрай това са изтощение, нервност, постоянна заетост и липса на спокоен ум.
Когато някой направи нещо за мен без официално да съм си го заслужила и заработила, се чувствам неудобно. Напоследък обаче откривам големия кеф да ти се случват неща, просто ей така! А може би те винаги са се случвали, но аз не съм ги виждала.
Благодаря на хората, които се грижат за мен през последните седмици. В голяма част от ситуациите не знаят, че са го направили, защото са случките са „обикновени“. Дори, когато им благодаря, получавам отговор „Глупости, за нищо“. А пък за мен това „нищо“ в онзи момент е бил „всичко“.
Прибраха ме вкъщи, когато не знаех на кой свят съм. Обадиха ми се в момент, в който имах нужда от разговор. Заведоха ме на театър, когато бях без свободно време, за да правя нещата, които обичам. Разговаряха с мен, когато исках да избегна някого. Донесоха ми вода, когато бях жадна. Дадоха ми книга за нещо важно за мен, когато вдъхновението ми за него беше стигнало дъното. Извлачиха ме на дансинга, когато ми се танцуваше, но ме беше срам. Споделяха ми нова музика, когато имах нужда от свежа глътка. Появяха се, когато исках да съм в компания, но се криех по ъглите. Дадоха ми чадър, за да не изглеждам като мокра кокошка на много важна среща. Зарадваха се и ми благодариха ми за нещо „ежедневно“. Даваха ми ръкавици, за да не ми мръзнат ръцете, докато си купя. Излязоха, когато исках да съм сама. Ставаха в метрото, за да освободят място на слепи хора и да заздравят вярата ми в доброто, докато ме тресеше черногледство. Оправиха ми изхода за звук на компютъра, за да се скрия в музика, когато се побърках от викове и крясъци около мен. Отговаряха на моите въпроси, които бяха важни за мен.
Нито едно от тези неща не съм си ги поискала, спазарила, извоювала. Просто ми ги подариха. А колко ли още неща не съм оценила? И за тях благодаря.
снимка: Светлин Николаев
и-действам 