Трета новина за починал близък в рамките на два месеца. Две погребения, третото ще го изпусна. Да, такъв е животът. Да, това е естествена част от него. Да, сигурно душите им са на едно по-добро място. Да, времето лекува. Да, все ми е тая за тези аргументи в момента.
1 лавина, 1 рак, 1 спиране на дишането.
Отчаяно търся някакви добри новини. За баланс. Защото съм на ръба. Ако не ги намеря ще се скоча в „Какъв е смисълът, след като в крайна сметка всички умираме“, а не искам. Живее ми се със смисъл.
1 раждане, 1 бременност, 1 годеж, 1 смело решение.
Няма баланс все още. Смъртта си е факт. Хората ги няма, липсват, боли. А добрите новини по всяко едно време могат да се развият в лоши. Значи още ми трябват.
1 случена мечта, 1 голяма любов, 1 току-що откликнала любов.
Какъв е смисълът? Всички те ще завършат със смърт. Някой някого ще погребе. Някой ще плаче за някого. Още добри новини трябват. Количеството може би ще балансира леталния изход.
1 ценен приятел, 1 подарък, 1 ново изживяване.
В същия ден, когато разбрах, че приятелят ми има тумор, друг приятел ми се хвалеше вдъхновено, че се разминал с кит, докато плавал в австралийски води. „Имам рак – Видях кит“. Баланс.
1 признание, 1 „браво“, 1 прегръдка, 1 покана, 1 получена възможност.
„Отишъл в планината да се разхожда. Стъпил на криво и предизвикал лавина – Ще ставам баща за втори път“. Баланс.
1 танц, 1 създадена мелодия, 1 сериал, 1 представление, 1 нова идея.
„Тя сама реши. Не и се живееше така вече. Две седмици по-късно си отиде – Много съм щастлив“. Баланс
Смея се. Не плача. Няма баланс. Разплачи ме с добра новина, моля те. Ей така… за баланс.
и-действам 