Днес нарисувах две хиксчета на лист хартия. Избрах.
Какво ще се случи след рисунката – не знам. Някой някъде ще получи кабинет, от където ще ръководи живота ми. И да ми хареса и да не ми хареса как се развият нещата, следващото планирано рисуване е след четири години.
Не ме окрилява идеята да завися ежедневно от изборите и настроенията на група непознати. Предпочитам аз да рисувам собственият си живот, да избирам и да упражнявам гласа си всеки ден. Защото го имам, защото е смислен и защото искам да го използвам за благото на личния ми избирателен микрорайон – за мен, за семейството, за приятелите, за хората, с които деля един вход, офис или ежедневие.
Личната ми визия е, че съм част от чиста, красива, спокойна, сигурна, щастлива и непрекъснато развиваща се България. Старая се това да ми се случва всеки ден, като първо аз се държа като държавата, в която желая да живея.
Всеки ден аз избирам:
- да си изхвърлям боклуците на отредените за това места; да събирам чужди боклуци, които ме дразнят; да помоля човек, който си изхвърля боклука на улицата да го вднигне и остави в кошчето;
- да давам на хората, с които общувам отношението, което искам да получа от тях – в работата си, в администрациите, в институциите; да започвам разговор с усмивка и уважение; да казвам „Добър ден“ в магазина, в метрото, на съседите си; да вярвам, че хората изначално са добри и компетентни и искат да ми помогнат, защото когато подхождам с физиономия на която пише „Еба си тъпака“ нищо продуктивно не се получава;
- да изчаквам спокойно на опашки и в задръствания, оползотворявайки си времето като чета или се забавлявам с нещо, вместо да се изнервям и да суча класически разговори ала „Такава ни е всичката работа на нас българите“;
- да се погрижа за възрастен човек като му направя място да седне; да помогна с тежки чанти на някого; да даря дрехи, вещи, пари за хора, които имат нужда от тях;
- да уважавам учителите, лекарите и полицията и да вярвам, че това са хора, които дават най-доброто от себе си;
- да казвам „Да е жив и здрав“ за човека, счупил чистачките на колата без да разбирам защо, и да не извайвам изводи за упадъка на държавата, света и човечеството от тази случка;
- да не участвам в увличащите разговори „Колко сме зле“; да не обиждам себе си и сънародниците си; да не съм съгласна с основните публични послания „Никога няма да се оправим“, „Последни сме във всичко“ и други подобни;
- да изказвам недоволство по ясен, конкретен и конструктивен начин;
- да поддържам комуникационна хигиена, за да не изливам личната си помия и драми в лицата на случайни хора;
- да се грижа, поддържам и развивам честни и щастливи взаимоотношения с хората около мен;
- да съм сред амбициозни, активни и действащи хора; да се развивам и да се уча от всеки човек и ситуация;
- когато нещо се случи първо да се запитам „Какво аз направих, за да стане така“.
С някой от точките се справям добре и лесно, други са ми предизвикателни и трудни. На седмица гледам да си давам поне два-три часа за размисъл, за да анализирам постигнатото и да предприема различни мерки, ако се налага. Коалирам се с хора-държави, с които споделяме подобна визия и действия.
Всеки ден е изборен ден.
и-действам 