Хората „Вкъщи“

– Ало!
– Аз…
– Ела.

Има хора, чиято входна врата стои винаги отключена за мен. Не звъня, а направо влизам. Или пък почуквам по особено таен наш сигнал и чувам „Влизааай“. Наричам тези хора „Вкъщи“.

10419460_10152284851013952_278842594605228544_n

С хората „Вкъщи“ се чувствам добре дошла, каквото и да се случва. Пускат ме вътре и оставам колкото пожелая. Правя каквото искам. Имам пълна свобода. Чувствам се уютно както в най-светлите им стаи, така и в тези, потънали в прах и мръсотия. Обичам всеки един квадратен сантиметър в тях.

Хората „Вкъщи“ сервират най-вкусната и питателна храна на света. Дали ще е порция смях, супа от разбиране, филийка с изслушване или словесни шамари с гарнитура… винаги си тръгвам сита, заредена и доволна.

В хората „Вкъщи“ има огледала, в които се виждам без маски и грим. Те отразяват остатъка от мен, след като съм зарязала социалната си фасада до калните обувки в коридора. Хората „Вкъщи“ ми дават пространство, където да се видя със себе си. Приемат ме в пълната палитра цветове, настроения и емоции, които танцуват из мен. Обичат ме в целия ми физико-психически разкош или ужас.

В хората „Вкъщи“ има прозорци. Някои живеят на покрив на небостъграч. Докато съм там се издигам над дребнавостта и ми се изяснява цялата картина. Други предпочитат да бъдат в планината, където виждам и усещам мощта на всяко листо и тревица наоколо. Трети си избрат пустите плажове и при тях ме обгръща спокойствие, безвремие, възхита.

Понякога хората „Вкъщи“ ме карат да се чувствам като празник. Очакват ме с нетърпение. Посрещат ме със светнали очи. В моя чест са се подредили и извадили най-новите и най-хубавите неща от себе си. Друг път ме канят заедно да събираме счупените парчета, да сменяме изгорелите крушки и да оправяме бардака.

На хората „Вкъщи“ се обаждам, когато искам радостно да се споделя или имам нужда от помощ за изхвърлянето на тежките стари мебели в мен и внасянето на ново обзавеждане. Заедно се смеем, плачем, псуваме. Вдъхновено пием от живота и безпомощно преглъщаме смъртта. Отнасяме си главите в мислене и безсмислие. Решаваме проблеми и създаваме нови. Творим и разрушаваме. Разговаряме и мълчим. Пируваме след победи и се сглабяме след мечтокрушения.

Ходим си с хората „Вкъщи“ из душите и в делник и в празник, с повод и без повод… и винаги оставяме вратите си отключени един за друг.

– Ало…
– Идвам.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s