Един приятел обича да измисля… По професия е дизайнер. Прави софтуерни красоти.
Подтискащо талантлив е в хрумването. Даровито пише, изкусно съчинява. Има непредсказуема фантазия, която е извън всичките ми познати жанрове. Всеки разговор с него е като пътешествие в друга Вселена. Подсилва въображението си с причудливи и странни за мен картини и филми. Умее да създава образи и настроения дори само с точки, тирета, препинателни знаци.
***
– Имам идея за мой проект!
– Ах, че хубаво!
***
– Какво стана с идеята?
– Сега нямам време. Скоро.
***
– Как върви?
– Не съм започнал още.
– Кога?
– Скоро.
***
– И?
– Скоро.
***
От около година водим подобен разговор. Той живее на толкова висока скоро-ст по отношение на личните си творения, че полудявам от яд. От главата му биха изкочили следващите големи герои и истории, убедена съм. Нужно е само да отдели време. Има заряд, за който мнозина биха завидяли, но ще му вдъхне живот… скоро.
Снимка: Калин Миланов
Аз съм професионалист в скоро-стното живеене. Скоро ще пиша повече. Скоро ще се захвана с калиграфия. Скоро ще пея. Всички причини за скоро-стния ми маратон са тренирани и аргументирани до съвършенство: заета съм; имам по-важни неща; еди-какво си е по-спешно; твърде съм уморена. Толкова логично и разумно ми звучат, че на моменти искрено им вярвам. Впускам се в бясно каране на ежедневен автопилот със спирачка до дупка. От един момент нататък скоро-стта започва да увлича. Действа като адреналин. Ще ми се по улиците да има знаци забраняващи живеенето с прекомерно високата скоро-ст.
***
Една приятелка обича да шие…
Една приятелка обича да разсмива…
Една приятелка обича да снима…
***
Попадам в групата хора, които не сме извадили късмет и/или не сме се трудили достатъчно по възлюбените си дейности, за да се изхранваме от тях. Правим едно в работното си време и отлагаме другото за свободното си такова. Регламентираното творчество от 9:00 до 18:00 часа, обаче, е енергоемко. Седемдесет процента от батериите си използваме за зареждане на чужди идеи и проекти. Следва семейно, приятелско, лично или битово време от 18:30 до 23:30 часа. Започваме да треперим и мигаме в червено.
***
Един приятел обича да защитава…
Един приятел обича да композира…
Един приятел обича да преподава…
***
Задъхваме се не толкова от изтощителната бързина и натовареност на ежедневието, а от скоро-стния си начин на живот. Личните възлюбени дейности са тези, които дават голяма част от житейския ни кислород. Зареждат с гориво и ни изстрелват в желаните посоки. Държат се досущ като любовен партньор – дават ни всичко, но и разчитат на нас да направим същото. Възлюбените дейности искат да прекарваме време заедно. Да им обръщаме внимание. Стават раздразнителни и кисели, когато ги поставяме на заден план. Желаят ни във всеки един момент. Имат нужда от грижи. Ревнуват от други дейности. Стараят се да ни доставят удоволствие. Важно им е да са близки с любимите ни хора. Искат целият свят да разбере, че те са единствени. Че ни правят щастливи и горди с тях.
***
Тази нощ намалих скоро-стта. Поканих на среща моята възлюбена дейност. Запалих портокалови свещи, пуснах любимата ѝ музика, поднесох ѝ малиново вино. Пиша.
и-действам 
