Дървото

Преди две години се сприятелих с дърво. Живее в централната градинска част на София.  Красиво и огромно, с белези от окови по кората. Срещахме се всяка сутрин и вечер. Според количестово хора около нас или го погалвах, или го прегръщах, или си опирах челото в кората му.  „Здравей“, „Хубав ден“, „Надявам се, че си добре“. Всеки път, когато го докосна имам чувството, че ставам по-спокойна, лека, тиха и земна. Надявам се и аз да му давам нещо.

FullSizeRender-3
Често сядах до него, облягах се и си говорихме съществени работи. Запознавала съм го с приятели.

Последно време срещите ни станаха по-редки. Вече нямам ежедневно път покрай него.

Онзи ден, сутринта, имах работа в квартала му. Отдалеч го виждам и започвам да се вълнувам. Не сме се срещали цял месец. Бързам, значи кратък ще е разговорът. Прелиствам най-важните теми, които да му споделя.

Изведнъж виждам мрачен, едър мъж на средна възраст, вървящ към дървото. Прилича на мутра. Изпитвам страх от хора, които изглеждат така. Мъжът спира пред дървото. Погалва го, усмихва се и продължава.

Хващам се за сърцето. То се опитва да излети от изумление. За секунда спирам да дишам от щастие. Дървото се оказва по-социално, отколкото съм си представяла. И други хора имат връзка с него. И други истории му се разказват, и други ръце му подаряват нещо.

Затичвам се. Минавам покрай дървото, намигам му, докосвам го и догонвам мъжа. Отблизо ми изглежда още по-страшен и опасен. Спирам го. Изражението му е сериозно и заплашително.

– Здравейте, аз… Видях Ви как поздравихте дървото.

Страшното изражение започна да става и нападателно и агресивно.

– Просто исках да Ви кажа, че и аз го правя. Точно с това дърво. И много се радвам, че не съм единствена.

Лицето на мъжа се озарява. Страшните му черти образуват усмивка. Очите му омекват. Усмихва се срамежливо. Пред мен стои 6-годишно момче, аз съм 6-годишно момиче. Току що сме си споделили най-тайната тайна. Протягам ръка. Здрависваме се.

– Благодаря Ви – казва мъжа.

– Аз Ви благодаря. Хубав ден – отговарям и продължавам по пътя си, заредена и окрилена от дървото и неговите приятели.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s