Преди време гледах главозамайващата пиеса “Задполярная правда (Истина…отвъд полярния кръг)”. Цитирам по емоционална памет и усещане откъс от нея:
“…когато се родиш, този свят е готов за теб. Всичко е направено и създадено за теб и само те чака да се появиш…”
Днес е моят 31-ви рожден ден. След навършването на 25 години, влязох в период “Какво да празнувам? Остаряването си ли?”. Преди време реших, че това не е конструктивно отношение към факта, че съществувам. Не е уважително към творческите усилия на родителите ми – да се появя, да оцеля, да опитам от красотите на живота, да съм силна към грозотиите му. Не е почтително и хората около мен, вложили време и внимание да ми е добре. Разочароващо е към милионите секунди, които близки и далечни са прекарали в красиви пожелания и мисли по мой адрес. Последните години упражнявам нов подход: да празнувам удоволствието, че съм жива.
Цял ден си говоря с хора, които искрено се радват, че съм се родила. Пожелават ми прекрасни неща. Благодарят ми, че ме има. В такива дни усещам, че целият свят се върти около мен. Всичко е създадено така, че аз да съм щастлива. Лъвската ми порода мърка от задоволство и кеф. Аз съм центъра на Вселената. Тя следва и предвкусва моите движения и желания. Его-, сърце- и душоцентричност щастливо танцуват в мен. Всичко в живота ми е било и е там с едничката цел и грижа да ми е хубаво.
“ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА СИ ЖИВА И ЗДРАВА!”
Започнала съм да се случвам със срещата на две 20-тина годишни деца. Влюбили са се, помечтали са ме. След няколко години са ме създали. Физическото ми наличие и оцеляване са следствие от хиляди човекочасове от страна на мама, тати, баби, дядовци, прабаби, прадядовци, чичовци, лели, роднини, приятели. Цялото ми съществуване е резултат на впечатляваща семейно-вселенска огранизация и управление на ресурси. Някак си всички събития са били наредени така, че когато съм падала от дървета, люлки, покриви – да съм жива и здрава. Дори конят, който ме размяташе във въздуха, беше достатъчно съобразителен да ме захапе за яката, а не за невръстния ми скалп. Катастрофата също беше режисирана така, че само да се стресна и да стигна до подсещащото ниво “Ох, колко се радвам, че съм жива”. Всички и всичко са свърши ли и все още вършат великолепна работа по този въпрос.
“ПОЖЕЛАВАМ ТИ ВСИЧКОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА!”
Еленският бут, музиката, думитe, моливите и фотографията – всичко това е създадено, за да ми е добре на мен. Смехът, приключенията, разговорите са измислени, за да ме зареждат и окриляват. Залезите и изгревите, убедена съм, се случват, защото знаят, че ги обожавам. Моретата и океаните ги има, за да им се възхищавам.
“ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХИ И СБЪДНАТИ МЕЧТИ!”
Получих солидна световната конспирация в моето добруване и в учебно-професионален план. Най-разкошните учители и преподаватели се грижеха за това да съм умна. Немърливите такива влагаха усилията си в това, да съм изобретателна и находчива. Всичко беше нагласено така, че попадах при фантастични работодатели – за добро или за лошо. Финансовата криза през 2009 година също беше създадена специално заради мен. Шокът от съкращението ми, който ме вкара в болница, се погрижи да се сдобия с неочаквани знания, умения и прозрения. Доведе ме до момента да правя това, което обичам.
“ПОЖЕЛАВАМ ТИ МНОГО ЛЮБОВ!”
Разбивачите на сърцето ме насочиха в посоката да пиша и да изливам емоциите си в текст. Всеки изгледан епизод на Sex and the city, на Grey’s Anatomy, всяка любовна тъпотия, която съм правила ме заведоха при мъжа на живота ми. Целият свят се погрижи да имам най-прекрасния съпруг. От време на време ни изпраща и по някоя глупост, за да се увери, че сме силни заедно и да ни припомни какви късметлии сме.
“ПОЖЕЛАВАМ ТИ ЦВЕТНИ, ВЪЛНУВАЩИ МИГОВЕ, СПОДЕЛЕНИ С ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ!”
Другата основна част от световната конспирация за моето добруване са моите приятели. Хората, които не са ми толкова близки ме виждат като шарен, интересен човек. Бо-о-о-жке-е-е…само да знаеха какви са приятелите ми! Цветовете ми идват от тях. Светът, Бог, Вселената или Който-там-отговаря за мен, ме е дарил с най-невероятна палитра от приятели. Убедена съм, че са на тази Земя, за да ме правят щастлива. Цял живот няма да ми стигне да ги обичам и да ги обожавам.
“ПОЖЕЛАВАМ ТИ МНОГО ВДЪХНОВЕНИЕ!”
Родителите ми са ме създали със супер-силата да намирам вдъхновения където и да съм, в каквато и ситуация да попадна + всичко около мен е конструирано така, че да ме вдъхновява. Осигурен ми е достъп както до вълнуващи обикновености, така и до големи, велики дела. Всички хора и събития около мен са така случващи се, че да ме подсещат ежедневно за това, колко е вдъхновяващо и смислено да се живее.
П.П.
За мен е най-голямата чест и удоволствие да съм готова за хората около мен. Да съм част от живота им, от световете, специално създадени за тях. Да се въртя около тях с едничка цел и грижа – да им е хубаво.
Благодаря за живота и въртенето.
и-действам 