Сърцето ми се къса.
10 часа сутринта. Чувам писъци. Поглеждам през прозореца към улицата пред блока. Спряла кола по средата на пътя. Жена с бебе в ръце. Изправящ се от земята мъж. Втори мъж размахва пистолет. Няма кръв. Всички крещят. Хора се притичват на помощ. Изправящият се мъж се люлее като в транс. Жената, прегръща бебето, плаче и се смее едновременно. Мъжът с пистолета се отдалечава. И той се клати като в транс. Качва се в колата си и заминава.
Получава се задръстване от 5 автомобила, които не могат да продължат, понеже семейството вие и реве извън колата си. Съседите им носят вода, успокояват ги.
Един от шофьорите на чакащите коли излиза. Отива при семейството и започват да им крещи “разкарай се от пътя”. Семейството започва да му крещи нещо. Съседите му казват “Чакай малко, досега се биха”. Мъжът се дере. “Какво ме интересува мене?!“. И той е в транс.
Улицата пред блока е малка и натоварена. Всяка сутрин много коли се разминават по нея – преминаващи, паркиращи, тръгващи. В добрите дни повечето хора се отнасят търпеливо, спокойно и възпитано един към друг. В лошите дни шофьорите се държат нервно, грубо, агресивно. Днес е шибан ден за улицата пред блока.
Понякога само едно „Абе, ей…“ е достатъчно да вкара добри хора в транс.
и-действам 