Резитба

В село Палици, Еленски балкан, имаме къща. Родена през 1928 г., изоставена за десетилетие, обгрижвана от няколко години насам през само през лятото. Докато къщата беше пълна с живи хора, имахме райска овощна градина, която ни даваше стотици килограми плодове. Прадядо и прабаба пък я даряваха с грижи. Те умряха и градината лека-полека започна да се променя. Дърветата ставаха с все повече клони. Плодовете ставаха все по-малко и по-дребни. 

Твърде многото разклонения на стъблата направиха дърветата уязвими на бури, вятър и сняг. Някои не оцеляха. Едни залиняха и кротко изсъхнаха. Други се разцепваха и се сгромолясваха. Сред тях беше и ябълката, под която се събирахме, докато прабаба и прадядо бяха живи. Цялото ми семейство плака за прекършеното дърво все едно човек умря.

Миналата година извикахме овощар, за да подкастри дърветата. Сърцето ми се сви, когато видях касапницата в градината след неговата намеса. Клони, клони, клони. На някои дървета все едно главите им беше отрязал. 

– През живота си, всяко дърво има определено количество плод, което да дава. В зависимост от разклоненията, сто килограма ябълки могат да бъдат дребни, да капят бързо, да гният още на дървото. Или може да се раждат като едър, здрав и силен плод дълги години. – обясняваше овощарят.

Това лято се изумихме от потвърждението на тези думи. Една ябълка, за която страдах, че е твърде обезобразена, е създала грамадни плодове. Висят си гордо и щастливо по клоните, пращят от цвят и сила, а на дървото му е леко и спокойно.

Ами и ако всеки човек през живота си има определено количество плодове, които може да създаде? Семейство, деца, творчество, работа, връзки, постижения. И в зависимост от това колко е разклонен, плодовете могат да бъдат сочни или безвкусни, едри или дребни, могат да го прекършат или да го балансират?

Аз съм лош овощар сама на себе си. Не смея да орязвам клоните, които дълги години съм пускала. Все още оставям само обстоятелствата да ги откършат от мен. Лека-полека, обаче, започвам да се ослушвам. Животът ме среща с кадърни градинари. Може би скоро ще им се доверя с отсичането на клоните, които ми пречат да съм по-плодотворна за нещата, които искам. Може би…

unnamed-7unnamed-5unnamed-4unnamedunnamed-3unnamed-2unnamed-6unnamed-1

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s